Справянето с бедността ще бъде лакмусовият тест за апетита на лейбъристите за промяна

Писателят е политически пълководец в BCW Communications и някогашен политически секретар на Тони Блеър

По-малко от три седмици от мандата му като министър председател Министър, сър Кийр Стармър е обиден от протест. Беше единствено алегорично — гласоподаване на корекция към Речта на краля. И беше дребен - единствено седем от 412-те депутати от Лейбъристката партия се разпалиха. Но има заплаха да стане емблематичен за новото държавно управление. Източник от Лейбъристката партия осведоми през уикенда, че това гласоподаване е „ тест за неустрашимост “ за партията. Свободни думи, които разкриха рисково наслаждение от опълчването на предлагането на Шотландската национална партия, което би облекчило детската беднотия – приет ангажимент на Стармър и неговия кабинет.

Най-трудният въпрос в политиката е най-краткият: „ Защо? “ Това е въпросът, с който New Labour се бореше през 1997 година, когато понижи компенсацията за уединен родител. Трябваше ли да го създадат поради личните си фискални правила или желаеха да го създадат, тъй като желаеха самотните родители да работят?

Поглеждайки обратно, мъчно е да се види някаква изгода за Тони Блеър и Гордън Браун в придържането към лимитираните бюджети, наследени от държавното управление на Джон Мейджър – само че нанесените вреди бяха ясни. Както сподели тогава водачът на либералдемократите Пади Ашдаун, хората бяха „ просто комплицирани “ от това, което едно лейбъристко държавно управление направи това.

Историята може да не се повтаря, само че несъмнено се римува. Днес, както и през 1997 година, членовете на кабинета на лейбъристите се борят да обяснят за какво няма да отстранен „ ограничаването за две деца “ на торите в обществените заплащания, което тласка толкоз доста деца към беднотия. Дали тъй като не могат да си го разрешат, или тъй като лейбъристите желаят „ тактика [която] обгръща всички основи за понижаване на детската беднотия “, както сподели Стармър. Проблемът с тази имитация е, че защото най-очевидната причина за бедността е неналичието на пари, £3 милиарда явно биха създали незабавна разлика.

Съобщението на номер 10 предходната седмица за Отдел за детска беднотия беше добре пристигнало, защото беше по-широката тактика за детска беднотия. Но е малко евентуално министри, съветници и специалисти да намерят някаква причина да не се съгласят с прегледа на съдружното държавно управление от 2014 година на доказателствата за моторите на детската беднотия, който оповестява, че „ главният фактор е неналичието на задоволително приходи от претовареност на родителите “. Прегледът наподобява като тактичност за закъснение.

Проблемът е спешността. Лейбъристите, провеждани като „ смяна “, въпреки всичко са в заплаха да ръководят като „ преразглеждане “. Железен закон на политиката е, че би трябвало да извършите бързо това, което в последна сметка ще бъдете принудени да извършите. Забавянето значи, че губите заслугата за дейностите си и отстъпвате изгодите от вашата смяна на най-гласовите си критици - без значение дали са левите на Лейбъристката партия или опозиционните партии.

В основата на това има стратегически политически миг Желанието на лейбъристите да имат цялостна тактика за битка с бедността. Отчасти измененията в други области на политиката ще имат значение. От клубове за закуска до прекачване на службите по заетостта на кметове до обезпечаване на облага посредством смяна на трудовото законодателство, лейбъристите имат костите на тактика. Но най-много това е урокът от триумфите и неуспехите на политиките за обществено обезпечаване на Блеър и Браун.

Новите лейбъристи реализираха обилни спадове както в детската беднотия, по този начин и в пенсионерската беднотия. По време на неотдавнашната предизборна акция лейбъристите дадоха обещание да запазят „ тройната брава “ на пенсиите, въведена от съдружното държавно управление. Въпреки това няма съвпадащ консенсус във връзка с детската беднотия – и изборната действителност е, че консервативното държавно управление не заплати политическа цена за своите политики, които доведоха до това, че още 700 000 деца бяха тласнати към беднотия.

Въпросът по какъв начин лейбъристите вършат трайното понижаване на детската беднотия е почтено за бездънен размисъл. Такъв е и паралелният въпрос по какъв начин да създадем този прогрес необратим – по какъв начин може обедняването на децата да се трансформира в проблем на „ третата релса “, който никой политик не смее да допре, тъй като знае, че ще бъде съдбовен за кариерата им?

Както се споделя, имате единствено един късмет да извършите първо усещане. Опасността е, че в най-хубавия случай лейбъристите наподобяват по този начин, като че ли забавят оправянето с този проблем, когато има решение, което е просто, явно и дейно. В най-лошия случай наподобява, че партията харесва тази позиция като доказателство за способността им да вършат „ сложни избори “. Блеър и Браун съжалиха за облика на апатия, извоюван от намаляването на компенсацията за уединен родител, тъй че те похарчиха обилни суми през идващите години за поддръжка за деца, с цел да компенсират това - когато първичното икономисване беше единствено £55 милиона през първата година.

Фискалните правила на лейбъристите бяха изковани от Рейчъл Рийвс, канцлерът, с цел да укрепят марката в една уязвимост – фискалното доверие. Но, с цел да перифразираме Нийл Кинок, те не би трябвало да стават „ вплетени в твърда доктрина, остаряла, неуместна, несъответствуваща за действителните потребности “. Не би трябвало да им се разрешава да отслабват главната марка на държавното управление. Да управляваш значи да избираш. Да управляваш значи да променяш.